Do dunoto.

Добро утро / добър ден / добър вечер,

Трудно ми е започна това писмо, защото не знам в каква часова зона сте и кога ще го прочетете. Доста съм свикнал с подобно положение напоследък, защото работя напълно виртуално. Хората, с които работя, са виртуални; продуктът, който произвеждам, е виртуален; дори парите, които получавам в края на месац, са виртуални - никога не ги виждам на живо, само ги прехвърлям от сметка в сметка за храна, сметки, нов телефон или няколко парцалки, които съм си купил за пореден път.

Всичко е толкова виртуално, че се може да се случва непрекъснато, по всяко време и от всяко място на света. Глобализация в действие. Идеята е страхотна, част от начините, по които тя се осъществява, са страхотни. Харесва ми изключително много да върша огромно количество задачки и да организирам този хаос. Това наистина ме кара да се чуваствам добре.

Напоследък нещата започнаха да се променят. Доста бързо, както обикновено се случва. Наричат го "криза". С други думи, хората спират да харчат пари, зашото не знаят дали скоро ще ги имат пак. Нормално, първо се съкращават разходи, които няма да нанесат голяма загуба. Сферата, в която работя, съществува заради такива разходи. Логично, след като няма поръчки, няма работа, няма поток от пари... Следва така типичното оптимизиране на разходите. Взимат се някои решения, някои хора си отиват. Работата се преразпределя. Всички, които остават, трябва да вършат повече отколкото преди. Трябва по-често да работят с база, която работи бавно, трябва повече да уточняват бъркотията от неуточнени неща по следващия проект, трябва по-често да комуникират с все повече хора за все по-кратко време.... Все повече хора правят все повече грешки, които трябва да се оправят с все повече комуникация, което трябва да се оформи през съшата бавна база, но вече от един човек вместо от трима.... И отново, и отново, и отново. Потокът все по-бързо тече, защото май не е бил толкова бавен, през все по-тясна тръба, затлачена от все повече неща които не успяват да преминат през нея. Докато тръбата се запуши.

За щастие на тръбите, когато те се запушат и спрат да пропускат, обикновено ги отпушват. За нещастие на хората, тях обикновено ги сменят. Въпрос на подход. Интерсно ми, какъв ще е моят подход в този момент. Дали ще позволя да ме удавят или пак ще се отласкам от дъното обратно горе в бурното море?

We shall see, what we shall see.

Мисля да започна с едно бързо излизане от виртуалността. Битките са хубаво нещо, време е да се поборя малко пак. Да позакаля малко стомата преди да ръждяса. :)

Благодаря затърпението да изчетете това.

Успешен ден/ приятен уикенд / лека нощ!

tags: comment   ageism  

links: digg this    del.icio.us    technorati    reddit