Samozastoy

Опитвам се да си спомня, защо създадох този блог преди година и 125 дни. Поне такава възраст дава на блога ми статистиката, която погледнах преди малко. Май го създадох от скука. Работех на едно доста скучно място без много видими перспективи. На малка заплата и без визия за бъдещето си там или някъде другаде. И така, затворен сред четири голи стени, с един лаптоп и много празни мисли, изфабрикувах този блог.

След време толкова ми хареса да бъда четен, и може би дори понякога разбиран, че си охарчих да си платя и за една година абонамент. Колко забавно - от както сторих последното, почти престанах да пиша тук. Явно е намаляло желанието ми за самоизява.

А може би съм спрял да мисля, следователно да съществувам.

Преди време бях научил тази фраза на турски. Сигурно ще ми се смее някой турчин, ако някога ме чуе, как произнасям думите, но със сигурност някои хора се впечатляват. Както се впечатляват и от лупата за датника на часовника ми. Редовно някой се спуска и ми показва "капката" на часовника ми. След което цъка с език, как са я направили. Това също прави впечатление, а не ми коства нищо.

Защо тогава трябва да си давам усилия да впечатлявам? И нужно ли е някой да е впечатлен от мен? Май не...

Ето, че отново имам време да пиша тук. Явно пак нямам, какво да правя.

Скоро се зачетох в един сайт. (zenhabits.net) Посветен е на това, как да се замоосъвършенстваме и да променим сами живота си. Може да видите последните статии в едно каре в дъното на първа страница. Голяма част от него е посветена и на това, как да разчистим дома и живота си от различните непотребни или безполезни вещи и навици. Как да освободим време за себе си и за близките си. Звучи мило и захаросано, като много от онези книги със шарени корици, които преди майка ми си купуваше. От няколко американски автори, които успяваха да ги пълнят с умопомрачително опростени истории, с които неизменно подчертаваха безмерната правота и истинност на посланието на книгата. Носеха имена като "Изкуството да бъдеш БОГ" и "Изкуството да бъдеш БОГ 2". Дали е нужно да споменавам, че съм ги чел. Поне първата от тези две...

Този сайт е малко по-добър от преждепосочените книги. Най-малкото е безплатен и те зарежда с енергия. Изненадващо е, колко много полезни съвети за живеене в България може да даде някой, който живее в Гуам. Апропо, авторът скоро обяви че е напуснал работата си и сега се издържа само от писане по блогове и авторски права. Би трябвало това да ни показва, че е харесван и четен, нали? Заслужава си да хвърлитите един поглед.

Предполагам, че на света съществуват десетки и стотици подобни сайтове, но засега съм се спрял само до този. Нетът обсебва, хубаво е да можеш да се спираш понякога сам. Иначе се губиш.

Едно от последните неща, които четох днес на ЗенХабитс, бяха съвети за раздвижване на ума. Много приятни неща - четене, слушайте музика, рисувайте и пишете. Аз май само дето не рисувам, а последното седнах да направя сега. :))) Но най-важното според автора, което е добре да се прави за раздвижване на загнили мозици, е да се поставя всичко под въпрос. От смисъла на ставането рано сутрин до какво соти зад репликата на колегата от съседното бюро.

Май е крайно време да се събудя и да "отбия" малко грижи. 

tags: comment   life  

links: digg this    del.icio.us    technorati    reddit