Една от последните вечери, които прекарвах вкъщи, в чудене къде да се/си го завра, попаднах на един меко казано невероятен филм.
Първото нещо, което ме заинтригува, беше интерестната завръзка. Една писателка пише роман за човек, който реално съществува. Тя описва без изобщо да го познава всяко негово действие, всяка негова мисъл, без дори да предполага, че той съществува реално. От самото начало на филма гледаме главния герой, а чуваме разказа на писателката... Страхотна жена, кочто винаги убива главните си герои.
Друго нещо, което ме впечатли много са изплзваните ефекти. От време навреме, части от картината се превръщат в геометрични форми, лесни за преброяване и описване. Може би, това е начинът, по който разсъждава главния герой? Поне в началото...
Много красив английски филм с брилиянтна актьоркса игра. Не мога да скрия, че ми хареса много
Little did he know...
Той и без това не ти е много голям. Сигурно е било много лесно да намериш
да си го завреш... някъде...